В душата на всеки, на смели поети,
на тъжните роби със сълзи пролети
на крива царкиня у старият замък

Яджна
Време беше да стана сериозен,
с твърде много душмани воювах

Четях аз и мислех за всичко свещенно
за орех разлистен в бащини двор
и чух от устата ми думи нетленни

Барин - О, Бог на войната
призван си във сетните дни
сочи нам път към разплата

Не ще да е безславен живота мой
поне това на мен си обещавам
който мисли за края не става герой