Не ще да е безславен живота мой поне това на мен си обещавам който мисли за края не става герой затова реших че край ще нямам   Легендите стари потънаха в прах в хранилища книгите стари стоеха и кашлящ, отчаян ровех се в тях еднички за мене те беха утеха   когато претръпнал излизах оттам надеждата в мен бе велика на знанието древно напълно отдан аз вярвах - съдбата ме вика   в тайното място пред вечен олтар Погтовях последната клетва  какъв ще - войник, главатар  Кръвта си готов съм да жертвам   Че каузата наша не спира я гроб не спират я нея куршуми и бомби а пречи й само безмълвният роб  сърцето изгнило на нямото зомби   И тъй ако нявга поискам умиращ  "Амрита ми дайте дори и да няма" идеята е братя негаснеща свещ  а аз ще съм просто вечният пламък!
Един от народа!