Кръвта на дедите ние носим до днес,
в сганта глобална искат да се влеем.
Не знаем сякаш мечта и копнеж,
като че не затова живеем.

И мислите наши са просто продукт,
различно да мислим не смеем.
В офиса топло е, в душата ни студ,
но не затова ние живеем!

Страшно ще бъде за наште деца -
бъдеще нивно пилеем;
страшен въпрос е от техни уста:
нима за това ние живеем?

След всички тегоби и мъки сега
ще стане човека по-деен.
С меч в ръка ще надигне глава,
ще пита: за това ли живеем?

Един от Народа