Сива

“…О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори....”
Георги Сава Раковски

Ще стане пак време да дойдеш при нас;
Да слезеш отново с божествений огън.
Да носиш със тебе на космос атлас,
и планове смели във вечна Еклога.

Безбради младежи ще сричат пред теб,
нетленните букви във тях ще се впиват;
И те ще предават на всички завет,
вселенските тайни на нас ще разкриват.

Във месец студен се събират жреци,
За стар ритуал ще е време отново;
За почит към всичките техни предци -
Молитва към Сива чрез древното слово.

И всеки от тях ще се моли през час
за тайната твоя, мечтата на всеки
Причината твоето божествено "Аз"
легенда да бъде сега и навеки

Когато пристъпиш, ръка подадеш
ще има ни нас - ръка да опънем
В прастарата вяра -  последен рубеж
Били сме, сме, и дори ще пребъдем!

Един от Народа