Постинг
28.03.2012 10:39 -
Арча / Артиш
Автор: istinskapoezia
Категория: Поезия
Прочетен: 1107 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2012 01:52
Прочетен: 1107 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.05.2012 01:52
Помня. Стаята бе прашна. Студена...
с предмети редени от мойте ръце
а аз коленичил и тихичко стенех
молитва отправях с душа и сърце
Не ставаше често, попитайте рафта,
попитайте книгите, те знаят добре
Отварях ги често, говоря ви правда
а стон към небето отправях сефте
От болка молитва, от болка нечута
заклех се във вярност в богиня Арча
нелепост ли бе - мечтаех за скута
на древна богиня, на страшна жена
Арча бе богиня но мъртва бе знайте
в огън погубена, от огън в беда
дявола хвърли я - спасение не найде
в ада попаднала поради любовта
Че дявола мръсен изчадие мерзско
желаеше смърт, но за нейният мъж
Арча се решила с действие дръзко
във жертва се сторила тя отведнъж
но дните проклети вървяха си бавно
и спомена пресен изчезваше с тях
богинята сякаш от обич проклета
отдавна я няма - ни пепел, ни прах
Прелиствах обсебен пет дни и шест нощи
Скрижалите древни със руни встрани
и чудех се аз, размишлявах до снощи
дали тя все още във ада скърби.
че може ли тъй божество да загине
макар изгорено, макар че така
говореше древно предание във рима
не щях да повярвам, проклета съдба
Арча бе погинала легенда остава:
богиня неземна, вечна любов
моята вярност - какво ще да става
я имат и двете - и двете - до гроб!
Един от народа
с предмети редени от мойте ръце
а аз коленичил и тихичко стенех
молитва отправях с душа и сърце
Не ставаше често, попитайте рафта,
попитайте книгите, те знаят добре
Отварях ги често, говоря ви правда
а стон към небето отправях сефте
От болка молитва, от болка нечута
заклех се във вярност в богиня Арча
нелепост ли бе - мечтаех за скута
на древна богиня, на страшна жена
Арча бе богиня но мъртва бе знайте
в огън погубена, от огън в беда
дявола хвърли я - спасение не найде
в ада попаднала поради любовта
Че дявола мръсен изчадие мерзско
желаеше смърт, но за нейният мъж
Арча се решила с действие дръзко
във жертва се сторила тя отведнъж
но дните проклети вървяха си бавно
и спомена пресен изчезваше с тях
богинята сякаш от обич проклета
отдавна я няма - ни пепел, ни прах
Прелиствах обсебен пет дни и шест нощи
Скрижалите древни със руни встрани
и чудех се аз, размишлявах до снощи
дали тя все още във ада скърби.
че може ли тъй божество да загине
макар изгорено, макар че така
говореше древно предание във рима
не щях да повярвам, проклета съдба
Арча бе погинала легенда остава:
богиня неземна, вечна любов
моята вярност - какво ще да става
я имат и двете - и двете - до гроб!
Един от народа
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 32
Блогрол