Христо Луков

Малцина те разбираха тогава,
малцина те почитат и до днес,
идеята ти - и жива е и здрава,
в сърцата и мечтите ни нощес!

Не ще забравим делото велико!
лицето на врага ще потрошим!
за хиляди отроци неродени,
Със кръв за кръв ще възмездим!

Умря когато най ни беше нужен!
във тегобата на вечната война.
човека срещу пазарит ненужен,
от този паразит сразен умря!

Пурим четиредесет и трета... 
Ликуваха със песен на уста,
на запад - сръбските прасета,
и жидовете - чума за света.

Остана ни едничката утеха,
че живи делото ще понесем,
и докато не стигнем до победа,
Заклевам се - НЕ ЩЕ СЕ СПРЕМ!

А ти прощавай, генерале Луков
при Бог остана... жалко но съдба.
и моля, пожелай ни къс сполука,
в неравната... във вечната борба!

Един от народа